Кутуб Минар
| Кутуб Минар | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 | |
| Регион | Азия и Океания |
|---|---|
| Местоположение |  Индия |
| Тип | културно |
| Критерии | IV |
| Вписване | 1993 (17-а сесия) |
| Координати | 28°31′27″ 77°11′07″ |
  Местоположение в Индия | |
| Кутуб Минар в Общомедия | |
Кутуб Минар, изписван също като Кутб Минар и Кутаб Минар, е минаре и „кула на победата“, която е част от комплекса Кутуб, обект на световното наследство на ЮНЕСКО в района на Мехраули в Ню Делхи, Индия. [1][2] Височината му е 72,5 метра, което го прави най-високото минаре в света, изградено от тухли.[3] Кулата се стеснява и има диаметър при основата 14,3 метра, намалявайки до 2,7 метра в горната част в близост до върха. Има вита стълба от 379 стъпала.
Най-близкият му съперник е 62-метреното изцяло тухлено минаре в Афганистан, от около 1190 г., около десетилетие преди вероятния старт на кулата в Делхи. Повърхностите и на двете са украсени с надписи и геометрични фигури. в Делхи е с изпъкнала сталактитова форма, но като цяло минаретата заяпчват да се използват бавно в Индия и често са отделени от главната джамия.
Парсо-арабски и нагари в различни секции на Кутуб Минар разкриват историята на неговото изграждане, както и по-късните възстановявания и ремонти от Фироз Шах Туглук (1351–88) и Сикандар Лоди (1489–1517).[4]
Има пет суперпоставени етажа. Най-ниските три се състоят от набраздени цилиндрични шахти или колони от бледочервен пясъчник, разделени от фланци и от етажни балкони, носени върху мукарнаски конзоли. Четвъртипт етаж е от мрамор и е сравнително обикновен. Петият е от мрамор и пясъчник. Фланците са тъмночервен пясъчник навсякъде и са гравирани с текстове и декоративни елементи. Цялата кула съдържа вита стълба от 379 стъпала. В подножието се намира джамията Куват ул Ислям. Минарът е наклонен малко над 65 сантиметра от вертикалата, което се счита за безопасно.[5] Кутуб Минар е вдъхновение и прототип за много построени минарета и кули. [6]
Преди 1976 г. на широката общественост е разрешен достъп до първия етаж на минарето през вътрешното стълбище. Достъпът до върха е спрян след 2000 г. поради самоубийства. На 4 декември 1981 г. осветлението на стълбището спира да работи. Между 400 и 500 посетители се впускат към изхода. 47 са убити, има и ранени.[7] Повечето от тях са ученици. Оттогава кулата е затворена за обществеността. След този инцидент правилата за влизане са много строги.[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ WHC list // who.unesco.org, 2009. Архивиран от оригинала на 27 November 2018. Посетен на 27 October 2011.
- ↑ Singh. Longman History & Civics ICSE 7. Pearson Education India, 2010. ISBN 978-81-317-2887-1. с. 42. Архивиран от оригинала. Посетен на 27 October 2011.
- ↑ World's tallest buildings, monuments and other structures
- ↑ Plaque at Qutb Minar
- ↑ Verma, Richi. Qutb Minar tilting due to seepage: Experts // The Times of India, 24 January 2009. Архивиран от оригинала. Посетен на 30 June 2012.
- ↑ Koch, Ebba. The Copies of the Quṭb Mīnār // Iran 100. 1991. DOI:10.2307/4299851. с. 95–186.
- ↑ Around the World; 45 Killed in Stampede at Monument in India // The New York Times, 5 December 1981. Архивиран от оригинала. Посетен на 13 February 2018.
- ↑ Khandekar, Nivedita. 31 yrs after tragedy, Qutub Minar's doors remain shut // Hindustan Times, 4 December 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 13 February 2018.
